Корней & The White Album Band (The Beatles Tribute) - Beggars Banquet (The Rolling Stones Tribute) - Алена Ярушина (Led Zeppelin Tribute) - aLAbamers (The Doors Tribute) - Dr.Nick (Bob Dylan Tribute) - The Thunderbeats - Сахарный Человек - The Jibes - Mystic Train
Подробнее
Beatles.ru
Войти на сайт 
Регистрация | Выслать пароль 
Новости Книги Мр.Поустман Барахолка Оффлайн Ссылки Спецпроекты
Главная / Книги / Периодика / Статьи / Ринго Стар и приятелите (Лик - 3 ноября 1989 года)

Поиск
Искать:  
СоветыVox populi  

Книги

RSS:

Статьи
Периодика

Beatles.ru в LiveJournal:

beatles_ru_all
   

Ринго Стар и приятелите

Издание: Лик
Дата: 03.11.1989
Номер: 44
Автор: Уайлд Дейвид
Разместил: Elicaster
Тема: Ринго Старр - All-Starr банды
Просмотры: 1014

РИНГО СТАР И ПРИЯТЕЛИТЕРИНГО СТАР И ПРИЯТЕЛИТЕ

ДЕЙВИД УАЙЛД
"РОЛИНГ СТОУН" Ню Йорк

С малко /или много/ помощ от приятелите бившият "бийтъл" Ринго Стар се връща отново към света на музиката след период, характеризиран от самия него като "време, през което правех страшно много абсолютно нищо". Такова е чувството му за хумор, често подценявано от различни хора. Към края на август самият Стар и по-голямата част от неговата нова група, не случайно наречена "Ол-Стар Бенд"* — китаристът Джо Уолш, саксофонистът Кларънс Клемънс, китаристът Ниле Лофгрен, Били Престън, Рик Денкоу, Левън Хелм, — обявиха на пресконференция в Ню Йорк началото на концертно турне. На тази церемония липсваха двама от членовете на групата — ню-орлеанският изтъкнат пианист д-р Джон и барабанистът Джим Келтнър, които имат други ангажименти. Изявлението бе предадено на живо по националната радиоразпръсквателна мрежа. Някой направи категоричното уточнение — "концерт за всички поколения, безпрецедентно събитие в историята на рокендрола". /Интересно е, че същият коментар бе направен преди няколко седмици на подобна церемония, обявяваща началото на концертното турне на "Ху"./ При това турнето на Ринго ще премине отчасти под егидата на фирмата "Пепси Кола'', за което неин представител раздаде на музикантите якета с фирмена емблема.
Репортерите зададоха редица светски въпроси, главно насочени към самия Стар — облечен с черна жилетка, бяла риза, зализана назад коса с конска опашчица и няколко пръстена, — чието очарование на бивш "бийтъл" ни най-малко не е намаляло. Един от въпросите например бе дали Ринго ще пее "Дръж се естествено". На някои от тях Стар отговори с кратки изречения от една-две думи. А "изложението", с което откри пресконференцията, бе следното: "Заминаваме на турне. Благодаря ви много. Довиждане" — още една демонстрация на подценяваното му чувство за хумор. Той обаче се опита многократно да отвлече вниманието от себе си към безспорно талантливите музиканти, които е обединил в групата си. Т ова нему се удаваше особено добре. Въпросите валяха и той трябваше неведнъж да увери многобройната публика, че групата "ще изпълнява всички онези хитове, които познавате и обичате".
Тези думи предизвикват доволната усмивка на главния организатор на турнето и агент на рекламата Дейвид Фишоф. Напоследък той спечели доста пари, организирайки концерти с изпълнения на предизвикващи носталгия песни, които "всички помнят и обичат". Сред тях бе неочаквано сполучливият концерт на три четвърти от състава на групата "Мънкийс".
Обаче в математиката на индустрията за мейнстрийм рок един "бийтъл" е далеч по-голяма величина от трима "мънкийси". Затова Фишоф отлично разбира, че сегашното турне може да го изведе от доходоносната, обаче не особено престижна дивизия на по- дребните музиканти към големите лиги на известните и авторитетни имена. . . като тези на "Великолепната четворка", чийто член е Ринго Стар. Две години Фишоф ухажваше Стар да даде съгласието си за турне. Отговорът на Ринго неизменно бе "не!". В играта се намеси и "Пепси Кола". После бившият "бийтъл" се съгласи.
Но разговорите между Фишоф и Стар се проточиха доста време, въпреки че Ринго вече се бе съгласил по принцип да направи необходимите усилия. Първоначалната идея на Фишоф бе да организира огромно шоу с участие на множество известни имена — нещо като арена на рокмузиканти, в която Стар да бъде главното конферансие. Постепенно обаче, увлечен от идеята. Стар се почувствува все повече заангажиран в самата организация. Още преди десетина години той бе подхвърлил идеята си да участвува в нещо като пътуващо ревю със свои близки приятели музиканти. "Вярно е, че говорех такива работи, обаче самоговорех. Защото начинът, по който живеех, не ме водеше към нищо добро. Така че си спомням как в един бар аз, Хари Нилсън и д-р Джон обсъждахме някакви планове, които така и не можах да осъществя. По онова време не можех да се стегна, да събера сили за такова нещо." По онова време Ринго Стар все още пиеше.
Ф. Скот Фицджералд бе казал веднъж, че в живота на американеца няма второ действие. Дейвид Фишоф никога не е чувал този цитат, обаче организираните от него печеливши концертни турнета се оказаха изключително добър контрааргумент. И тази есен той има прекрасен шанс да докаже още веднъж, че Фицджералд не е прав. Ринго Стар и неговата "Ол-Стар Бенд" са забележителен конгломерат от несъмнено талантливи музиканти — застаряваща тумба от чепати личности и един англичанин, които, взети заедно, са били лице в лице с абсолютно всички зли гении, способни да мъчат попмузиканта. Един попмузикант, който е вече малко по-малко популярен, отколкото е бил. . . Някои от тях са загубили правата си върху договорите за записи с грамофонните компании. Други са изоставили съпругите си и са платили прескъпо за това. Трети са се разделили със семействата и приятелите си. Неколцина са си създали много лоши навици. И по едно или друго време в живота си са загубили връзката с онова неуловимо нещо, което в началото ги е извело на върха.. .
Е, тогава това турне е нещо повече от просто още една събуждаща носталгични чувства форма на семейно забавление, която ще пълни заглавията на вестниците тази есен и ще задържи група застаряващи рокмузиканти в списъка на все още известните имена. То е също опит от страна на Ринго Стар — с немалко помощ от приятелите му — да се завърне обратно към работата си на музикант и шоумен, вместо да продължи да бъде само известна личност от найвисшите ешелони на знаменитостите.
След пресконференцията музикантите се "изсипват" в лимузините и заминават в хотела, където ги очакват още по-неспокойни срещи с други журналисти. Този вид живот, намиращ се във фокуса на общественото внимание, не бе много по вкуса на Ринго през последните години. "Тия работи са част от играта, нали? — казва той в автомобила, запалвайки цигара, поемайки дълбоко дъх. — Човек не може да си позволи да излезе на сцената и да се провали безшумно."
"Хей, приятелче, та ти се справи отлично с онези момчета", откликва Джо Уолш — близък приятел на Стар, известен еднакво добре и като обичащ да си посръбва повече човек, и като индивид с подчертано значими музикални дарби. "Джо, идвайки от твоите уста, това не значи нищо", смее се Ринго и се чуди на въпросите, които хората му задават напоследък. "Онзи ден една възрастна дама ме пита дали ще пея "Аз съм моржът". Трябваше да й отговоря: "Съжалявам, миличка, обаче това не е точно моята песен." А пък има и хора, които продължават да питат дали с мен ще дойдат и Джордж и Пол. Искам да кажа, де, че ако те идват, как ще мога да си нарека състава "Ринго и неговата група "Ол-Стар Бенд".
"Знаете ли, забелязвам също, че като ме питат за "Великолепните", винаги говорят за мен и за момчетата. Даже и днес пак ме питаха за мен и за момчетата от тази група. Момчета, момчета. Виждате ли, през целия си живот никога не съм бил наричан м ъ ж."
Стар се усмихва и мислено се пренася, някъде на друго място — изглежда, нещо от сутрешните преживявания го отвежда нейде далеч — в онези хаотични дни, когато старата му група — "Бийтълс" — пътуваше по шосетата, за да дава концерти. "В колко часа стигаме в Синсинати, момчета“, казва той с твърд ливърпулски акцент, без да се обръща към когото и да е било от нас — хората, намиращи се в колата.
"ОХО", възкликва приглушено Ринго, когато колата спира пред хотела. "Ето я дамата в черно. Беше тук и снощи." Отвън го чакат поклонници. Сред тях е дама, облечена в черно от глава до пети, прекалено обилно за влажния нюйоркски ден. Тя моли Ринго да й даде автограф. Той изпълнява молбата й, подписвайки се върху обложката на плочата "Вчера и днес".
Започва един труден следобед. Преди да си тръгне да записва "Късно вечер с Дейвид Летърман", Ринго има да тича от стая в стая за интервюта с готовите телевизионни екипи на програмите "Репортери“, "Забавни минути довечера“, "Добро утро, Америка" и с една радиостанция. За съжаление голяма част от въпросите ще се повтарят — ще го питат за кой ли пореден път защо е пропилял последните десет години от живота си или пък какви точно са отношенията му с другите живи членове на "Бийтълс“, а в същото време останалите музиканти ще стоят наоколо просто така, в случай че и към тях има въпроси.
Постоянни спътници на Ринго са Лий — дъщеря му от първия брак с Морийн, — и Джо Уолш, чиято привързаност към Стар е съвсем очевидна — той го придружава навсякъде, охотно предлагайки моралната си помощ. Уолш и Стар се сближиха на срещи на рок-звездите през седемдесетте години предимно в Лос Анжелос. Заедно записаха албума на Ринго "Олд Уейв" от 1984 г., който излезе само в Канада и ФРГ. Известно е, че Уолш бе помолен от Пийт Таунзенд да бъде на разположение по време на концертите на "Ху", но той е абсолютно сигурен, че ще участвува в изпълненията на "Ол-Стар Бенд", която нарича "най-добрата дяволска група тази есен“. "По този въпрос не може да има никакво съмнение", добавя с усмивка.
Стар е предупредил музикантите си, че трябва да бъдат трезви и да не докосват наркотици по време на турнето, което според него ще мине под знака на "пепси и вода". Уолш не крие, че самият той, а и други членове на групата са злоупотребявали с "онази субстанция", както я нарича, но уверява, че този път публиката ще получи доказателства за добрата воля на състава да остави наркотиците завинаги. "Хубаво е човек да може да остарее по подобаващ начин и да се радва на преиздаването на собствената си музика."
В този момент телефонът звъни. "Ало" — Ринго вдига слушалката, говори, оставя я, казва с малко уморена усмивка: "Е, първият билет е продаден." Същото чувство за хумор. Обръща се отново към мен и добавя: "Само моля не ме питайте защо правя всичко това."
Фактически съвсем ясно е защо Стар тръгва на турнето. Не е по финансови съображения. Не е и по редица други. "Сега мога да направя това, казва той. Сега мога да работя истински. Отново. Дълго време нещо в мен не функционираше. Моят наркотик бе алкохолът. Погледнете какво съм направил през последните десет години: появих се, свирих в десетина шоута на живо на други хора, на приятели. Направих два албума: единият можа да излезе само в Канада и ФРГ. Участвувах и в телевизионната програма "Искрящата станция във времето". Ето — това е всичко!"
Ринго признава и другата си слабост — картите. Доста време, пропиляно в Монако:
Екстравагантният му "реактивен" живот без съмнение се отрази недобре на индивидуалната му кариера, която процъфтя през 1973 г. с излизането на заразителния попалбум "Ринго". Той представяше великолепните хитове "Снимка", "Ти си на шестнадесет години" и "О, Боже, Боже". С този си албум Ринго — заедно с внушителна група музиканти, включително и тримата други бивши "бийтълси" и бъдещите членове на "Ол-Стар Бенд" Денкоу, Хелм, Престън и Келтнър — демонстрира, че като музикант е много повече от просто забавното момче, което седеше зад барабаните "Лудвиг" в най-големия състав на всички времена.
Обаче по-късните му албуми ставаха все по-незабележими, въпреки че в тях излизаха и отлични хитове. До 1984 г. никоя голяма американска фирма не пожела да издаде "Олд Уейв" в САЩ. "Това беше наистина обезкуражаващо. Някъде по това време вече започнах да се отказвам. Не беше леко да си бил един от "Бийтълс" и да ти се наложи да преживяваш такова нещо."
На креслото до Стар се търкаля кукла, наречена Ринго. Това е подарък от някой почитател. Куклата има модерна прическа тип "афро". Ринго я разглежда с любопитство, явно търсейки разликите. "Е, никога не съм носил такава прическа", усмихва се той. Запалянковците непрестанно го молят да подписва какво ли не от този род — напомнящо за състава "Бийтълс". Като се има предвид трагичната съдба на Ленън, човек би могъл да очаква, че Стар е предубеден относно връзките си с тълпите почитатели. Обаче той казва, че с него случаят не е такъв. "Спомням си как като хлапета тичахме с приятели след Джони Рей в Ливърпул. Влизали сме да гледаме как се храни в ресторант. Чудехме се, че го прави също както обикновените хора. Пък и знам как човек се чувствува и от "обратната страна" на известността. Дори и в центъра, където се лекувах, хората, много мили и внимателни, непрекъснато ме питаха за "Бийтълс".
Днес, разбира се, основният въпрос, задаван от повечето хора, е какви са отношенията му с Пол Макартни, Джордж Харисън, Йоко Оно. Постоянният отговор е, че делото, заведено от тримата срещу Макартни, продължава. Става дума за делото по повод специалните проценти от допълнителните продажби на общите плочи на състава. Известно е, че Пол Макартни получава по-висок процент от другите. На самата пресконференция по този повод Ринго Стар бе сдържан и каза, че нещата между бившите "бийтълс" са "окей". Е, в даден момент спомена името на последния хит-сингъл на Макартни, назовавайки го не "Смелото ми лице", а "Старото ми лице".
Ринго Стар и приятелитеРинго свива рамене и оставя куклата с чудноватата прическа на стола. Връщаме се на темата за турнето. На 7 юли т.г. бе 49-ят му рожден ден и едновременно с това трети ден на генералната репетиция за пред стоящите концерти, които трябваше да започнат в Далас. По този повод момчетата пяха хорчето от "Рожден ден" на "Бийтълс". Същите момчета, които сега наричат състава "Рингобърийз". Били Престън, който познава Ринго от времето, когато заедно участвуваха в записването на "Да бъде!" и който днес е музикален ръководител на турнето. Джо Уолш и другите, които лепяха лозунги с мотото "Как си?". Джим Келтнър, който влезе и подари на Ринго кошница с подаващи се гърла на две бутилки шампанско. Забелязвайки, че Ринго е малко смутен, той побърза да покаже, че в бутилките има не шампанско, а чиста минерална вода.
Междувременно пък Ринго е скочил на сцената и е запял: "Честит ми рожден ден!" "Господа, казва после той, знаете защо сме се събрали сега тук! За да работим отрано и за да не звучим зле по-късно. Хайде на работа!"
Въпреки че списъкът със задължителните изпълнения все още не е придобил окончателен вид, Ринго очаква да пее песните си от албумите с "Бийтълс" и от собствените си плочи поне един час, а после останалата част на концерта да се подели между мелодии, водени от другите музиканти. "Харесва ми идеята за група без проблемите на егоцентризма. Аз не съм никаква звезда, просто името ми е такова! — продължава той. — Хората тук са най-любимите ми музиканти в света и нашето шоу ще бъде несъмнено едно групово усилие."
Очевидно е обаче, че повечето от почитателите ще дойдат на концертите, за да чуят песните на Стар. Дали гласът му е на необходимото ниво?
"Най-прекрасното нещо относно гласа ми е, че никой няма да забележи, ако той нещо засече. Е, вие знаете, че никога не съм бил сред големите певци, обаче мога да изпея нещо по мой си, собствен начин, нали така?", добавя той.
Съставът започва прочувствена, малко тъжна версия на "В сърцето ми вали" на Бъди Холи. Звучи прекрасно, малко накъсано, обаче е в стил соул. Води Денкоу, но със солидна ритъм основа от Стар и Келтнър. Следващият номер е на д-р Джон — соло пиано на "Ех, че нощ!" на Елвис. Толкова е чудесно, че Уолш спонтанно тръгва в унес към Джон. После посяга към микрофона и след няколко фалшиви старта повежда "Път в Скалистите планини". Това пък предизвиква вдъхновен обмен на китарени вопли между самия Джо и Лофгрен.
Репетицията се прекъсва от неколцина гости, които носят подаръци и нещо за похапване. Дейвид Фишоф съобщава, че билетите се продават като топъл хляб. Само в Детройт пазарът бил слаб. Ринго уверява Фишоф, че всичко ще е наред. Той щял да се обади на местните бейзболисти да пеят вместо тях. Джо Уолш пък включва една местна радиостанция през уредбата на състава точно навреме, за да се чуят поздравленията на дисководещия по повод празника на Ринго. Прозвучава "Песен: Не! Не!"— хитът на Ринго от 1975 г. със съдържание, насочено против алкохола и наркотиците. Стар и Уолш застават един до друг на сцената, хванати под ръка и запяват високо: "Не, не, не, вече не пия /Омръзна ми да се събуждам на пода/ Не, благодаря, от алкохола боледувам ..."
И групата отново възобновява репетицията. Клемънс и особено Лофгрен — които са свикнали с далеч по-енергичните "Трудови усилия" на Брус Спрингстийн — с удоволствие пристъпват към работа. Лофгрен е композирал железен нов рок с интересното заглавие "Да се разгневиш си е пълноценна работа". Накрая Ринго измъква от своите неща цял куп текстове, слага любимите си очила за четене и повежда състава в убедително и малко тихичко изпълнение на "Снимка" и "Ти си на шестнадесет години". После Левън Хелм поема групата с "По реката Крипъл", а Клемънс и Престън се обединяват за "Ти си ми приятел", парче на Били.
Около седем и половина вечерта нещата се успокояват малко и сътрудникът на Стар Алън Парисър поставя девет нови видеокамери пред сцената — по една за всеки музикант. За турнето ще се прави документален филм. Говори се, че ще има и албум на живо, а сигурно и специално телевизионно шоу.
Има още работа до "голямото представление". Стар е уверен, че всичко ще се получи добре. Всъщност неговата самоувереност изглежда безгранична. Преди време — през 1981 г. — Стар предизвика малък фурор, когато заяви пред списание "Ролинг стоун": "Вероятно аз съм най-добрият рокбарабанист на земята." Поглеждайки ретроспективно към тези казани преди почти цяло десетилетие думи, не би ли пожелал към днешна дата да си коригира формулировката? "Ама, разбира се, засмива се с готовност той, дайте да я променим. Да изпуснем "вероятно"! Благодаря. По онова време трябва да съм се чувствувал несигурен."

* Или група, съставена само от звезди — б. р.

Комментарии (1) - читать все комментарии в теме форума "Статья "Ринго Стар и приятелите" (журнал "Лик", Болгария, 03.11.1989)"

Автор: ElicasterДата: 27.05.18 15:56:20
Оригинал статьи на английском:
http://www.beatles.ru/books/paper.asp?id=2562
Ringo Starr Is Reborn
журнал Rolling Stone, 24.08.1989
автор David Wild

Перевод статьи на русский язык:
http://www.beatles.ru/books/paper.asp?id=2563
Ваш выход, мистер Кондуктор!
журнал Ровесник март, 1990
автор Дэйвид Уайлд
Перевел с английского А. Митропольский
Заметно усечённый перевод статьи из Rolling Stone.

Перевод в болгарском журнале "Лик" (в отличии от перевода в "Ровеснике") интересен тем, что он почти полностью соответствует статье в журнале Rolling Stone, а также тем, что с помощью функции перевода в браузере можно получить вполне приличный перевод с болгарского на русский язык.

Статья взята из архивов Деда Алекса, которыми поделился Andrey L.
За что им большое спасибо!

 

Ваш комментарий (если вы еще не регистрировались на Битлз.ру — зарегистрируйтесь):

Текст:
Картинка:
 
   

Дополнительно
Тема: Ринго Старр - All-Starr банды

Новости:
Статьи:
Периодика:
Форумы:

См. также: Полная подборка материалов по этой теме (138)

Главная страница Сделать стартовой Контакты Пожертвования В начало
Copyright © 1999-2018 Beatles.ru.
При любом использовании материалов сайта ссылка обязательна.


Яндекс.Метрика